Страховете на 5 годишното дете

За Вашето 5 годишно дете е нормално да изпитва страх. В края на краищата, тревожността е естествено състояние, което му помага да се справи с новите изживявания и го предпазва от опасности. Около 5-годишна възраст, страховете на детето може да преминат от света на фантазията (чудовища и приказни герои) към реалността (животни, насекоми, природни бедствия като пожари, бури, земетресения и др.). Страхът от тъмнината както и да бъдат оставени сами през нощта обаче, може да продължи. Новини и истории за смърт, престъпления, насилие, войни, природни бедствия също могат да предизвика тревога. 5-годишното дете също може да се притеснява за здравето на близките си, ако скоро е имало някакво заболяване, злополука или смърт в семейството. Освен това едно срамежливо или затворено в себе си дете може да се страхува от непознати или от социални ситуации, като рожденни дни например. Повечето от страховете си детето ще преодолее с порастването си.

Какво можете да направите, за да улесните преодоляването на страховете на детето?

Покажете на детето, че разбирате страховете му: Те могат да Ви изглеждат глупави и смешни, но те са съвсем реални и сериозни за детето. Опитайте се да не се усмихвате, когато то Ви обяснява от какво се страхува, а се отнесете с разбиране. Ако детето Ви каже, че се страхува от кучето например му предложете да минете заедно покрай него за да види, че не е страшно. Не трябва да пренебрегвате страховете, а да стимулирате детето да се справя с тях, както и да разбере, че те са нещо съвсем естествено. На тази възраст има множество игри, които детето може да играе, като например да се преструва на страшното животно, от което се страхува. Това също ще му помогне да преодолява страха си.
Можете също така да помогнете на детето си да опознае плашещите го неща от безопасно разстояние. Прочетете му книга, пуснете филмче за това от което детето се страхува, постойте заедно в тъмното.
Научете го самостоятелно да се справя със страха. Ще помогнете на детето си повече в дългосрочен план, ако го научите как да запази спокойствие когато се страхува, вместо винаги да бързате да го успокоите. Чрез пренасочване на вниманието далеч от обекта на страха, то ще си възвърне физическото спокойствие и след това ще може да контролира ситуацията само.
Поощрявайте всеки малък успех в борбата със страховете.
Не бъдете осъдителни. Никога не карайте детето да чувства вина, че се страхува, и преди всичко, избягвайте да го унижавате пред връстниците му.
Не споделяйте вашите страхове. Ако детето вижда че се страхувате от летене, или от зъболекаря например, след това е вероятно то също да чувства страх от тези неща. Така че се опитвайте да не показвате собствените си страхове пред него.